Изкуство - Fortunately wrong's - Fortunately wrong

Отиване към съдържанието

Главно меню:

Верността към ближния и любовта към беззаконието или... в търсене на вдъхновението и в отговор на изкуството... Или нещо за бизнеса с ръчно изработени предмети... Или пък... Духовен смисъл и битова полза от творчеството... Или разликата между битово и духовно изкуство... Или кафе в кристална чаша за шампанско, има ли значение... Заглавията само подвеждат тълпите, а кратките обобщения са пълни с пропуски, пък и без това няма да добавя към заглавието нито "Шок", нито "Ужас, нито "Скандал"... Възпитан човек съм и не ми се нрави да подвеждам и заплашвам. :D

Публикувано от Elfinora в Изкуство · 8/5/2015 16:09:57
Tags: закониценностиполитикаБългариябижутасувенири


Като така и така вече знам, няма да е проблем да ви разкажа как работи тази особеност на българския характер с редовните ебавки със закона, нищо че българите не обичаме да си казваме какво за какво знаем. А може и да е проблем за някои сектори, но със сигурност е от полза за културния, от който живо се интересувам. :)

Изпадам аз един ден в творческо вдъхновение за ръчно изработени неща и... както обикновено, започвайки с някакво елементарно проектче, се развива някаква по - интересна идея в съзнанието ми и превръща творческия ми полуден в повече от седмица. Майсторя си аз дни наред доволно, щастливо и необезпокоявано, тананикайки и баейки моите си вещерски заклинания по красивите си завършени творения и вселената ми отговаря на заклинанията, във вид на още по - завършената идея: "А защо пък на следващото да не добавя и еди си какво..." И се започва с още по - голям ентусиазъм следващ - още по - интересен проект, който пак си хваля с умилителна усмивчица и влажни очички. И след това идва, в обичайния си стил, вселенският отговор: "Ще стане още по - яко, ако..."  Така цикълът продължава, докато вселената не ме прати на майната си за нови вдъхновения, или по - просто казано, докато музата ми се изчерпа. За мое нещастие, изчерпването на музата ми не съвпадна с изчерпването на ентусиазма и поради наличието на все още добре функциониращ такъв, реших да се обърна към великата сила на вдъхновението - Гугъл търсенето...

Разглеждайки хилядите занимания и продукти на хора в подобна на моята ситуация, реших, че е най - добре първоначално да се огранича до вдъхновение, свързано с неща, до каквито имам поне достъп... Щом така или иначе с цялата си креативност нямаше от къде да извадя гума от трактор и място за арт инсталация, то по - добре поне да не гледам как се реже автомобилна гума с проблясъци на вдъхновение, хитра усмивка и в стартова позиция...

Обаче, ограничавайки се до търсенето на изработени продукти с наличните ми материали, вместо вдъхновение, получих отегчение и дори изпонапсувах загубеното в търсене време. Какви сега бяха тези глупости: "Направете цвете, направете гривна, направете свещник"... Много тъпо някак, то такива неща съвсем от всичко се правят... И вселената естествено започна да ми крещи:

- Е, хубаво, видя украсен буркан за сладко, ама поне сладко да има в него, така кой би го искал?! Е, браво, уникална гривна, ама то в момента милиони гривни от сферични полускъпоценни камъни се водят такива, какъв ти уникат! Чудесно е такива бонбонки, обаче то сме в България - някой ще вземе да ги изяде и после трябва или да му плащаш операцията, или да го лежиш... Неее, ние сме свестни хора, не правим такива тъпотии... Престани да гледаш тези глупости и марш от тук, преди да е изчезнал и ентусиазма в тоя поток... не - потоп на Гугъл затъпяването!

- Да! Майната му на такова вредно вдъхновение! - заключих и се оттеглих към собственоръчното (или трябва по - скоро да кажа собственомисловното) му търсене.

Но се оказа твърде късно... Не само късно вечер, но и късно за вдъхновение. Вече виждах онези малоумни украсени бурканчета за мед навсякъде и вместо да търся музата си, аз си се кикотех, асимилирайки евентуални сюжети с тях... Някак си се представих, как си стоя и ги украсявам, като процесът на декориране беше скучен и краткотраен, а за да се стигне до завършек на този проект, трябваше не просто да съм ги декорирала, а и напълнила... И сюжетът завършваше с едни кошери и пчели на вилата и аз, която не обичам дори мед, го произвеждам в името на идеята хората да получат завършен продукт, защото иначе няма смисъл. После моментално ми изникна колко реална може да е онази история за мармота, който увива шоколада и вече започнах да се смея. И така нещата се навързаха асоциативно до всякакви храни.

Мислих и за бонбонките, и за всички тези резултати на търсенето, и ми ставаше все по - смешно до какво положение биха могли да ме доведат. Стигнах до извода, че за да творя такива неща, трябва да съм фермер и земеделец. В противен случай, буркани - никога.

Стигайки вече до поредната идиотска въображаема ситуация, от зор да измисля как е възможно да има духовен смисъл и битова полза едновременно продуктът на творческото ми вдъхновение, стигнах до логичния извод, че ако направя нещо, което някой си мисли, че се яде, то най - добре е да го направя от материал, подходящ за ядене. Така все пак е по - безопасно за потребителя. И ето тук ми проблясна, че всъщност законът казва обратното. И ми дойде съответно поредната налудничава идея...

Ако продаваш "ръчно изработен, био свински котлет за стена" с примерно двудневен срок на годност, то можеш да продаваш хранителен продукт съвсем легално, а и без необходимата регистрация според закона. Реално така си извън закона за храните и извън регистрацията от ветеринаромедицинската служба, или хигиенно-епидемиологична... Производителят има такива регистрации, а ти не търгуваш с храна, а със сувенири. Достатъчно е в описанието да пише, че не е за ядене. Но ако някой го изяде в посочения срок на годност, без да иска, след определена топлинна обработка, можеш да гарантираш, че няма да има проблем, освен в случаи на алергия... Даже, подобно на талисманите, които могат да ти подобрят късмета, паметта или дихателните функции, от този сувенир можеш да получиш чувство на апетит, или като страничен ефект от изяждането му - хранително засищане за няколко часа. Пък след посочения срок на годност, така или иначе не може да остане дори и на стената, освен ако не си го преработиш в по - траен продукт със специална технология на изкуството, силно наподобяваща тази на сушеницата...

Или просто можеш да си купиш нов. Както с всичко, предназначено за декорация. Купуваш си цветя, увяхват и ги правиш на хербарий, или ги хвърляш. Но ако ги изядеш междувременно, никой друг не носи отговорност за това. А дори не се продават с указания да не ги ядеш... :D

В днешно време човек може да си купи бижута от всякакви продукти, които иначе ползва за храна и подправка. Повечето от тях, разбира се, не стават за ядене след обработките с разни боички и красотички. Но ако красотата на бижуто е в автентичността на екологичното, то огърлицата от естествени, необработени... череши например, си е едно много интересно и лишено от изкуственост бижу. А реално, каква значителна разлика има за продавачът на плодове дали ще ги продава в пликче или на памучна връв? И без това цялата планета се чуди как да махне употребата на пликчета... Разликата е в това, че в единия случай той е продавач на плодове, а в другия - майстор на ръчно изработени бижута от естествени материали. :D

А хората, които оглавяват Министервство на културата спокойно биха се навили да докарат от дълбините на чужбините няколко тона зеленчуци за изложба на традиционни, произведени в България бижута, ако ме разбирате... :D

Никъде няма някакви конкретни ограничения относно това от какви материали и при какви условия е допустимо да се прави изкуство, а тъкмо обратното - законът поощрява многообразието. Зелевата сърма съвсем спокойно може да бъде счетена за уникален продукт на скулптурата, или за арт инсталация, демонстрираща българската традиция, и даже подлежи на патент. Това важи за всяка манджа, особено се поощрява от закона народната.

Закон за закрила и развитие на културата  - Гл.1, чл.2 "Основните принципи на националната културна политика са:", т.4: "опазване и обогатяване на културно-историческото наследство, съхраняване на българския книжовен език, традиции и обичаи;" ...

Дали един сандвич е храна или декорация, зависи от това дали си повърхностен или творец с широк мироглед. :D

Ако вземем за пример древният роден обичай за изработка на сурвачки, всичко по тях може да се хапва без проблем, освен "скелета", който разбира се също не е отровен, но просто не е приятен за дъвчене и поглъщане. Дори и боичките, защото са били от най - естествени и безвредни отвари. Тогава разбира се, никой не е искал регистрации за нищо... Но ако в днешно време, при изискваните такива, продаваш пред киното гердани и шапки от добре омаслени и осолени пуканки, които си купил току що горещи от задължително присъстващият там законен обект за продажба на такива за консумация, и го правиш под формата на бижу, а не хранителен продукт, то всичко би следвало да си е ок.

И следват въпросите - доколко е полезно да се правят някои естествени произведения на изкуството? И, ако приемем, че законът е справедлив по отношение на регистрацията за търговците, непроизводители, но продавачи на хранителни продукти, тогава защо не се изисква регистрация от съответните служби и за този вид търговци на храни? Това, че "сувенирът" е "екологичен", но няма да бъде изяден, доколко дава сигурност, че той хигиенно е по - безопасен за потребителя върху кожата му, отколкото в стомаха?

Каква точно е разликата между творец и готвач и доколко има значение дали умееш да правиш бонбони от глина или глина от бонбони? Изкуството няма ограничения. В закона има немалка разлика между това да имаш магазин за естествени сувенири, където всичко е от плодовеи зеленчуци и да имаш плод- зеленчук.

Ако си набол ябълка на клечка, това е сувенир, а не хранителен продукт. Или май в такива ситуации някой казваше: "Царят е гол!" Тънка е границата между съвременно изкуство и кетъринг. Би било логично законът поне да те задължава да направиш изкуството си наистина неядливо, ако нямаш съответното разрешение за продажба на хранителни продукти. :D

След кратко разсъждение, лично за моят случай, ми се видя като по - хигиенична и безопасна опцията с ограничаването на творческата ми седмица до материали, които отдавна са тествани и ползвани за целите си (висене, носене и в никакъв случай ядене), и за които предварително се знае, че няма да донесат гъсеници и червеи в луксозната ти кутийка на цветя, а по - късно и в целия дом...

Не всичко екологично е полезно. Както и не всичко изкуствено и изработено от суета е вредно.

Така че споко - от полимерна глина, текстил и естествени камъни ги направих тук сниманите, и си станаха уникални, задоволително безвредни и вещерски... :D

Можете да се насладите на някои от тях, а ако някой от тях ви е по мярка, може да измислим някакъв начин да го притежавате... :D




Ако искате заповядайте и на новата ми кирлива страница във Facebook, като вземете предвид, че гостоприемството е сред най - слабите ми страни:
По Месеци
Назад към съдържанието | Назад към главното меню