Култура - Fortunately wrong's - Fortunately wrong

Отиване към съдържанието

Главно меню:

Менделеевата таблица на духовния живот (не очаквайте съвети, позитивизми и мъдрости)

Публикувано от Elfinora в Култура · 11/8/2016 20:47:44
Tags: духовноценностиживот



Не вярвам да не ви се е случвало като малки, да разлиствате новите учебници за предстоящата учебна година и да гледате с респект и дори страх на нещата, които ще се очкава да знаете до края на годината. Разлиствайки, намирате това, което ви изглежда най - сложно и заплетено и със съучениците изпадате в отчаяно - възхитени изблици на ужас, от типа на:

"Уаааау, а вижте го това! Лелеее, тая година ше е ужас! А видяхте ли учебника по алгебра?"

Тази година за пръв път ще имате химия и естествено, като най - сложно в учебника, "на първо прелистване", е Менделеевата таблица. Настройвате се за нещо много трудносмилаемо и когато един ден учител/ката каже: "Отворете на "Периодична система", си казвате: "Край, дойде и този ден!"

Обикновено, след края на годината ужасът от "сложното" е отминал и ви остава единствено любопитството, как с толкова малко елементи могат да се създадат всички тези неща. Впоследствие и това ви става ясно и вече спирате да се чудите на химията, като на някаква невероятна част от света.

Като чета обаче ежедневно проблемите на обикновените хора, всичките им страдания и въпроси опират до емоции и стремежи в сферата на взаимоотношенията, а не до това знаят ли или не знаят как се правят хапчета и бутилки за минерална вода. Защото дори и да не знаят точно, то поне имат бегла представа.

Всъщност, духовният ни живот е толкова недоразвит и еволюционно закърнял, че дори нямаме "Менделеева" таблица за елементите му. Дори и половин таблица нямаме. Физиката, биологията и химията ни дават представата, че не сме съвсем прости създанийца и са ни нужни доста неща, за да увеличаваме продължителността на здравето си. Знаем също, че от тези доста неща, някои са в пряко взаимодействие с емоциите ни, съответно и оказват влияние върху духовния ни живот. Но стане ли дума за взаимоотношения, любови, емоционални стремежи и индивидуални преживявания, всички гледат в едно мътно нищо, обаче го гледат точно като учебника в началото на учебната година. С недоумление какво ги очаква, дали ще го разберат и дали ще им бъде интересно разбраното. Който не разбира основата на едни взаимоотношения, в така прехваленият по напредък 21 век, просто възкликва: "Химия, бе, химия!" и повдига рамене. Всички са свикнали всеки ден да очакват химията да става все по - сложна.

Постоянно изпадам в озадачение, как като питаш един човек от какво се нуждае, за да оцелява, ще ти изброи менделеевата таблица, после ще ти изброи кои елементи от нея от къде се набавят, после в какви количества и пропорции трябва да се приемат, после от кои части на организма, как и за колко време се усвояват, обаче питаш ли човек за щастие, взаимоотношения или любов, повдига рамене с онези смътни представи за нищото и отговаря с по една -две думи: "Химия"; "Сложни неща"; "За всеки различно"; "Не ги разбирам" и т.н.

Защо никой никога не разбира и защо не се допускат някакви общовалидни представи за нещата, щом така или иначе имаме инстинктивното усещане, че трябва да знаем повече за духовните си преживявания? Всички науки са започнали от доста примитивни и наивни твърдения и теории, но когато се е допуснало да бъдат запознати повече хора, по естествен начин са доизградени от мераклиите.

Дълго съм се чудила, защо някои хора са емоционално интелигентни, а други са до толкова примитивни, че не забелязват, и дори причиняват с усмивка чуждото страдание. От какви, толкова различни еволюции да идваме?! Имам отговор за себе си. Някои хора развиват емоционалната си интелигентност на базата на стечение на обстоятелства, изграждащи определен вид полезен опит. Както някога, когато не е имало образователни системи, всеки си е знаел каквото му позволяват акъла и средата. Хората, свикнали в по - цивилизовани обстоятелства, разполагат с повече полезни примери и съответно накрая имат някакви познания. Видяли са ползата за съществуването си и са изградили системата до днешното общо образование. Днес разполагаме с преценката, че може и да не развием интерес към химията например, но има някои неща за нея, които е полезно да знаем.

И тук се стига до равносметката. Хората знаят всичко, което е необходимо за оцеляването им, независимо, че това "всичко", тепърва предстои да се развива и променя. Но още от детството си разполагат с нужната база. За да оцеляват, хората дишат, консумират разнообразна храна, определено количество вода и извършват определени действия. Системата е ясна.

Фотосинтезата ни е мечта, но не и основна цел, защото знаем, че повечето хора не сме наясно с постигането й. И не се опитваме да преживяваме нито само на слънчеви лъчи, нито само на вода. Не се опитваме и да изкараме цял живот на една определена храна, дори и много да ни харесва. При духовните неща, за сметка на това, толерираме само фотосинтезата или единствената храна. Там не разполагаме с таблица, нито стартова информация, от кое по колко милиграма на ден са нужни за оцеляването ни. И дори не знаем, дали не умираме духовно още в незряла възраст. Човек търси или начин да преодолее духовните си нужди, или единствен партньор, който да ги покрива за колкото се може по - дълго време. И като резултат, днес просто си отваряш Фейсбука и виждаш n брой залиняли, търсещи, страдащи, лишени, изтормозени хора, очакващи дори и само капка от евентуалния литър и половина на ден, който може и да им е нужен, за да съществуват като личности.

Никой не би се и опитвал да запази удоволствието и ситостта от закуската си до утре. И всеки знае, че ще е по - здравословно, ако не гладува и още повече, ако хапне нещо различно на обяд, а трето на вечеря. За чий обаче всички търсят формулата за перфектната любов, която да остава завинаги, за единствен друг човек, който да им запълни дефицитите? Че е по - лесно, не отричам, но то и да пукнеш от глад е по - лесно, отколкото да работиш, за да си набавяш нужната дневна доза храна. Този стремеж към "ние-то", към общото с някого е не просто, като да искаш да ядеш едно и също през целия си живот. Той е като да искаш да оцеляваш само с л*йното си, което да ти пълни стомаха, после да излиза, после пак да го изяждаш, за да си сит и т.н., докато не позачезне и не се наложи да го рециклираш с разни добавки, просто защото ти е по - познато и удобно да имаш запълнена кухина.

Не може да се живее така - абсурдно е! Не може за физическото си оцеляване да се събуждаш с идеята, колко голям асортимент от вкусове и вещества ще поемеш днес, и колко от тях ще са вредни, сякаш няма никакво значение, и колко труд имаш нужда да извършиш, за да не фалираш и атрофираш, а след това да страдаш, защо не си срещнал единствения възлюбен, приятел или какъвто единичен друг елемент се сетиш! Или има общовалидни правила от кое по колко средно, или трябва душата ти вече да е мъртва.

"Духовните" книги разполагат само с някаква обща, изсмукана от пръстите, необразователна, но пък наставническа (даже сектантска) информация, дефинираща (и то невинаги) щастието, любовта и връзките. Там също се споменават незначителни нужди от прием, за сметка на големи нужди (хихи) от отдаване. Досега трудовете на "мъдреците" нямат достатъчна основа за общовалидна система, а се основават само на религиозни (недоказуеми) сентенции и притчи. Психологията ни предоставя единствено перспективи за изследване, вариращи около границата между науката и фантазията. И там се борави с общи неща, с липсващи елементи и с измислени формули. "Ако това е А, а онова е В", то може би, евентуално става нещо, което е процесът С и в резултат може и да се получава D, ако процесът С, който не знаем какъв е, е правилният."

Та, кой изобщо може да докаже, че душата на повечето хора оцелява над пубертетска възраст, за да се опитват дори и да доказват колко тежи, когато напусне тялото? Защо не търсим съвкупността от елементи - Менделеевата таблица, чрез чиято яснота да стане по - очевидно от какво има нужда душата, за да оцелее повече от физическото ни тяло, а продължаваме да успокояваме агонизиращите хора около нас всеки ден и въпреки, че не знаем, да продължаваме да ги лъжем, че всеки може да фотосинтезира и да си яде вчерашното л*йно?! Може пък и да не може всеки, може да е въпрос на конкретна "здравословна" програма дали е полезно да си с един, с осем, дали ще имаш приятели, семейство, дали общовалидното духовно знание те амбицира да придобиеш и умение, или просто имаш някакви други таланти.

А с тия мании за взаимоотношения и любовни постижения, изглежда все едно всички да искат да ядат единствено кекса на нечия баба и да учат единствено литература, независимо, че математиката им се отдава повече и сладките неща дори не ги влекат. Може и сега да сме наистина толкова примитивни и недоразвити, но не може да си останем така. Все отнякъде трябва да се започне. Няма никакъв смисъл да остаряваме, че и заедно, ако не можем да си опазим поне душите.

Отивам да пия бира, ще продължим друг път... ;)




Поли Генова размаза Чисора още в трети рунд. Честито!

Публикувано от Elfinora в Култура · 14/5/2016 11:50:38
Tags: евровизияполигенова

Евровизия 2016 - Глътка пролетен въздух... Буквално

Публикувано от Elfinora в Култура · 26/3/2016 19:07:37
Tags: евровизиямузика

Дееецата ни, са много по - добри, от дееецата ви!

Публикувано от Elfinora в Култура · 29/11/2015 14:08:48
Tags: гериниколморалскандал

Тероризъм vs. Простотия - Кое взе повече жертви през 21 век?

Публикувано от Elfinora в Култура · 20/11/2015 15:11:15
Напред
Ако искате заповядайте и на новата ми кирлива страница във Facebook, като вземете предвид, че гостоприемството е сред най - слабите ми страни:
По Месеци
Назад към съдържанието | Назад към главното меню